Интересни факти за трети март - интервю с Марин Кубетски
Марин Кубетски е родолюбец, историк и истински будител в днешните времена, участник в клуб „Традиция“, преподавател в ОУ „Христо Ботев“ град Етрополе и създател на историята на българският трибагреник.Господин Марин Кубетски е освен невероятен професионалист, голем Човек, баща на две деца, дядо и мой чичо. За това първият човек, който поканих за интервю в блога на DAWN`M е именно той.
Господин Кубетски, поводът за поканата ми е да представим онази страна на националният ни празник трети март, за която не се говори.В навечерието на един от най- големите празници на България, празник на националното самосъзнание, най- сърдечно благодаря че прие поканата за първи гост.
Много бих искала да започнем с това какво представлява трети март? Кога е заложен като празник в българският календар?
Марин Кубетски: След разгрома на османските войски и очаквания договор между Русия и Османската империя, граф Игнатиев забавя подписването на договора между Русия и Османска Турция, за да съвпадне датата на подписването с 23г. от възкачването на Александър II на престола. И въпреки, че се възваличава Александър II и този договор е подписан в негова чест на картата на Европа се появява държавата България.
Защо за дата на Освобождението на България се счита подписването на Сан стефанският мирен договор, а не Берлинския?
Марин Кубетски: Все пак държавите участвали в Берлинския конгрес – 1 юли 1878г., а това са Великите сили на света (Англия,Франция,Италия, Австро – Унгария и Русия) решават да създадът Княжество България и Източна Румелия, тест решават да разпокъсат Санстефанска България, а това е България която е в едническите и праволсавни граници с издаден ферман от Абдул Азис II на 28 февруари 1878г. Този незправедлив конгрес е причината за всички войни, които България води за своето национално обединени.
Коя година датата 3-ти март се избира за национален празник за първи път? Защото знам, че първоначално 3-ти март е избран за национален празник в чест на княз Александър Батенберг.
Марин Кубетски: След стъпването на престола на Александър Батенберг юни 1879г. Батенберг заповядва 3 март да се чества в София през 1880г. като ден на Възшествието на Александър II, а от 25 юли 1880г. Драган Цанков добавя и Санстефанския мирен договор. През 1881г. Александър II е убит и думата „възшестие“ отпада. От 31 декември 1887г. княз Фердинанд в списъка на не присъствените дни отбелязва 3 март като ден на освобождението.
Не е ли парадокс, че първият демократично избран президент на България отменя 9- ти септември като празник и прави своя рожден ден 3-ти март национален празник?
Марин Кубетски: 3 март се отбелязва до 9 септември 1944г. с неприсъствени дни. През 1950г. вече не е включен като национален празник. Но въпреки това на този ден се приемат „Чавдарчетата“. През 1978г. е върнат като празник от национално значение, а от 1988г. е добавен като ден на“ Освобождението на България от турско робство“. А от 27 януари 1990г. с указ на държавния съвет, начело с Петър Младенов е обявен за национален празник, но официалното му честване започва от 3 март 1991г. (което съвпада с рожденната дата на тогавашния президент).
Подмяната на режима в годините след комунизма отхвърлят старите норми, като подменят 9-ти септември с 3-ти март.Миналата година господин Даниел Лорер, каза че трети март е разделяща дата в българската история, а не обединяваща. Не е ли това същият опит за подмяна, както в навечерието на зората на демокрацията и опит за пренаписване на историята?
Марин Кубетски: Аз не виждам княз Фердинанд да е раззединявал българският народ, като приема 3 март за официален празник и лично Фердинанд дарява 50 000 златни лева за построяването на паметника на Алексанър II и да обяви 3 март за официален не работен ден. Историята е учителка на народите и в добро и в лошо. Русия е изиграла положителна роля за нашето освобождение от османско робство, но е имала и свои политически и имперски инетерси. Важното е да устояваме българското и онова, което е важно за България.
Прави ли се опит за подмяна на българското самосъзнание с цел доказването на външнополитически интереси? Като сега правя паралел между трети март и паметниците на културата свързани с Русия.
Марин Кубетски: Когато една страна не гледа своите интереси тя естествено ще обслужва други такива. В момента няма съборен руски паметник, а само паметници свързани с комунизма и Съветската армия. Винаги трябва да гледаме интереса на България, да не забраваме историята и да търсиме дипломатическо решение.
И на края, независимо от датите и националните празници на България, според теб какво вече може да обедини българите?
Марин Кубетски: Идеите на Васил Левски – „ Да заживеем в чиста и свята република, където не ще има разлика между българин, турчин, еврейн, циганин и прочие ... и управниците ще се избират по достойнство и висшегласие, а който е предател – смърт!“
Интервюто е подготвено от Цветомира Кубетска
