Историята на Българското знаме- това което го няма в учебниците
Историята на Българското знаме
Българският национален символ за пръв път е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Видът му е точно определен в чл. 23 от Търновската конституция.
Но как и кога се създава нашият национален символ?
Марин Кубетски – преподавател в ОУ „Христо Ботев“ събира и разказва историята на Българският трибагреник.
През есента на 1876 г., когато сред българската емиграция става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война, в БРЦК в Букурещ се обсъжда ушиването на знаме, което да се връчи на българските доброволци, които ще участват в очертаващата се война. Български емигрант в Браила на име Иван Параскевов, поема отговорния ангажимент със свои лични средства да създаде знаме, което да дари на формиращото се българско опълчение от доброволци. Съвсем сам обмисля идеята за това знаме и доставя от Виена необходимите много скъпи материали: плътен копринен плат – атлаз, малки естествени бисери и сърмени конци, специално изработена дръжка и метален връх). Изработката и извезването на знамето той възлага на по-голямата си 14-годишна дъщеря Стиляна.
Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина. Цветовете са бяла, зелена и червена ивица. Върху зелената ивица е бродиран лъв. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя използва металното лъвче-значка от четнически калпак. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на изработилата го девойка, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий”.
Това знаме, известно на историците като Браилският трибагреник или Знамето на Стиляна Параскевова, Иван Параскевов заедно с дъщеря си лично поднася на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на ІV опълченска дружина. Но знамето така и не участва в боевете. "Това е по заповед на руското командване, българско знаме не трябва да участва в боевете, няма българска армия, няма българска държава. И трябва да участва само едно единствено знаме. И това е Самарското знаме", обяснява Марин Кубетски, а Лилия Криворова допълва: "Затова не е известно къде точно се е намирало знамето по времето на Руско-турската освободителна война."
Следите на Браилското знаме се губят, докато на 30 август 1878 г. бива развяно на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император.
Интересно как точно това знаме, бива заложено като символ на Българската държавност?
"В проекта за конституцията няма такъв член за знамето и депутат от Елена - Никола Михайловски, в един момент казва, забравихме народните бои?"
И точно знамето от Браила бива записано в член 23 от Търновската конституция, като ЕДИНСТВЕН български символ.
Марин Кубетски от дълги години изследва кой би могъл да е вносителят на пропуснатия член 23-ти от търновската конституция: "Единствен пряк, заинтересован вносител би могъл да е съпругът на Стиляна Параскевова - Илия Вълчев." Въпреки, че няма преки доказателства, че той е присъствал на Учредителното събрание, има записки за негови срещи с братя Миладинови.
"Наистина знамето на Стилияна Параскевова, това е първообразът на българското национално знаме, то е служило като модел, като образец на депутатите, когато приемат член 23", уверена е Лилия Криворова.
Така Българският трибагреник става НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ на държавността, на свободата, на БЪЛГАРИЯ!
