Не се учудвай, че тя няма нужда от теб

Понякога просто идва КРАЯТ. Но не защото няма любов. Не! А просто защото само любовта не стига. И когато тя се опитваше да говори с теб, ти запушваше ушите си, затръшваше вратата или усилваше звука на телевизора. Но има любов! Но само тя не стига!

Не я изслушваше, когато искаше да сподели нещо. Не е толкова важно това, което имаше да ти каже. Да, знам, твоите проблеми са далеч по- важни. И тя е твърде обстоятелствена. Не може ли по- кратко да разказва историята си? А защо въобще трябва да ти я разказва?

Забравяше какво ти е казала. Да, много дълго обичаше да ти разказва, защото искаше да те направи съпричастен, но на теб ти беше скучно и досадно. И още по- лошото, забравяше какво ти е казала, защото не ти беше важно. 

Приемаше я за даденост. Толкова беше свикнал, че тя ще е до теб. Че ти си всичко за нея. Беше свикнал с мисълта, че тя те обича и това е eдинствената причина да бъде до теб, когато ти не си, когато крещиш, когато обиждаш...И съвсем не допускаше, че един ден просто тя ще се събуди и ще продължи...Сама....Защото може...Защото дълго време е била сама и вече е свикнала.

Не се учудвай, че прекарва повече време с родителите си, децата си, приятелите си, а не с теб. Тя има нужда от пълноценна комуникация, разговор, споделеност, да разкрие натрупаното. Би искала да е с теб, но теб все те нямаше. Все нямаше време!

Не се учудвай, че ти не си първият човек, на когото се обажда. Свикнал си я, че нейният живот не е твой приоритет. Реагираш често саркастично на историите й. И вече няма смисъл да те търси...

Не се учудвай, когато става все по- самостоятелна и отдалечена от теб. Никога не си й показвал, че истински я обичаш, че променяш живота й към по- добро. Не си й показвал, че я цениш като съпруга, майка, като приятел, като партьор...Не си й казвал, че ти липсва, когато я няма. Не си и казвал толкова неща. Не си и казвал за изтритите разговори, за не казаните истини, за онзи "подарък",който никоя жена не заслужава- да знае, че ти имаш очи и за други. И какво спечели от всичко това?

Не се учудвай, когато започне да планира живота си без теб. Винаги се е чувствала на задан план. Никаго не я поставяше на първо място. Защото тя е била даденост. След работата, след приятелите, след твоите лични неща. Тя просто е там и те чака. Но всико си има край. Ти си този, който я научи да разчита само на себе си. Ти си този, който я научи да планира денят си без теб. Ти си този, който я научи, че трябва да се справя сама. 

Затова...

Не се учудвай, когато си тръгне, защото всъщност никога не й даде причина да остане!

Част от материала е изпратен от www.obekti.bg