Празникът на любовта
Днес е празникът на Любовта. Малко напудрен, малко и измислен. Но не ме разбирайте погрешно. Няма лошо в това. Но празникът на любовта е всеки ден. Всеки ден, в който си с любимият човек. И в понеделник, и в сряда, и на десети януари, и на втори юни...Изобщо всеки ден, в който я усещаме.
Вероятно има много красиви и пищни начини, по които един мъж да покаже любовта си към любимата жена. Големите букети с рози, скъпите вечери в ресторантите и отлежало вино. Големи плюшени мечоци, които определено са много атрактивни за снимка в инстаграм с надпис "Моят мечо" и голямо сърце.
Но има и един такъв ден. Студен, мразовит и шумът на една духалка, която едвам стопляше стаята. Топли устни докосващи направо сърцето. И отдаденост. Отдаденост до полуда. Това, което изпитваш само веднъж в живота. Тази шумяща духалка, скромно се опитваше да разчупи въздухът, за да стане приятен за дишане поне. И едно одяло. Скромно. Без вино. Без излишни материални неща на любовта. Не беше нужно. Нито виното. Беше съкровенно вниманието. И беше топло. Но не от духалката.
Та този ден, този мразовит ден, не го сменям за нищо. За нито един друг ден на любовта. За нито един ден на влюбените. Не го сменям за разходка на яхта на луксозен остров. Нито за букет от 100 рози. Нито за скъпо бижу.
Този ден на любовта го пазя в главата си, като все едно че беше вчера, нищо че беше отдавна. Спомням си го като все едно е днес. Спомням си празникът на любовта топло. На всеки празник на влюбените. Всеки ден, в който дишам. Всеки ден, в който ми е студено. Искам да съм там- в тази студена стая с едно топло сърце и горещи устни. Ето това е празникът на любовта. И ако не си спомняш такъв ден, празнувай днес- 14 февруари!
