Даун М - Кожени якета за всеки вкус
бърза поръчка: +359 899 319477

Научих са да живея с жена

Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска кожа е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особенно внимание от моя страна. Та нали, кожато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най- напреде нужно да й отместя косато от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик. 

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна , да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам. 

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да я й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!", "Мога и сама..." Не, не може! Или по- точно чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по- тежко от букет рози, то в най- скоро време ще се забележи, че тя все по- рядко е в лошо натроение, а усмивкката е на лицето й все по- често. 

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отгоор, ако съм малко по- внимателен. Тя винаги казва каквото е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По скоро, не им се иска да го знаят. 

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат...Всеки трябва да направи своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоишш на едно място, а другият върви срущу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърбът му. Всеки прави своите крачки. А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш , стига да не отблъскваш ръкката на този, който те е побутнал към нея. И като хванеш ръката му- не чакай удобен момент, за да го върнеш. Да се връщате един на друг- това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, вместо отмъщение- което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност...Нежността при докосване опиянява повече, отколккото всяко прекрасно вино...

 

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И, ако чуваш музиката. значи можеш да свириш . Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш...

 

 

Вячеслав Прах

 

 

Категории

Още от нашият блог

За жената...
25 ноември 2019

Когато Бог създава жената, той работил до късно. При нега дошъл един ангел и го попитал:  - Защо отделяш толкова много...

ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!
01 януари 2023

Каквото е писано ще стане! Каквото не е твое ще отлети! Какъвто урок трябва да научите ще ви се даде! И тази и следващата...

В Индия можеш да откриеш всичко, стига да търсиш достатъчно. Можеш да откриеш дори и Бог.
03 август 2017

Една кратка разходка до далечна Индия. Казват, че в Индия са достатъчни 3 дни, или за да се влюбиш в нея или никога да не...