Научих са да живея с жена
Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска кожа е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особенно внимание от моя страна. Та нали, кожато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най- напреде нужно да й отместя косато от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.
Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна , да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.
Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да я й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!", "Мога и сама..." Не, не може! Или по- точно чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по- тежко от букет рози, то в най- скоро време ще се забележи, че тя все по- рядко е в лошо натроение, а усмивкката е на лицето й все по- често.
Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отгоор, ако съм малко по- внимателен. Тя винаги казва каквото е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По скоро, не им се иска да го знаят.
Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат...Всеки трябва да направи своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоишш на едно място, а другият върви срущу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърбът му. Всеки прави своите крачки. А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш , стига да не отблъскваш ръкката на този, който те е побутнал към нея. И като хванеш ръката му- не чакай удобен момент, за да го върнеш. Да се връщате един на друг- това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, вместо отмъщение- което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност...Нежността при докосване опиянява повече, отколккото всяко прекрасно вино...
Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И, ако чуваш музиката. значи можеш да свириш . Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш...
Вячеслав Прах
