Днес е Игнажден- денят, в който полазникът е вътре в нас
Игнажден – денят, в който полазникът е вътре в нас.
Днес е Игнажден – един от най-древните и символични български празници. Ден, в който според старите вярвания се гадае каква ще бъде идващата година. Нашите предци са вярвали, че първият човек, който прекрачи прага на дома – полазникът – носи със себе си енергията на цялата година. Ако той е добър, светъл и благословен, такава ще бъде и годината за дома.
Затова на Игнажден прагът не е бил просто граница между външния свят и дома. Той е бил символ – на преход, на начало, на съдба.
Но ако се вгледаме по-дълбоко, ще усетим, че истинският полазник не идва отвън.
Истинският полазник живее в нас самите.
Той е в първата ни мисъл сутринта.
В думите, които избираме да изречем.
В чувствата, които носим в сърцето си и с които „влизаме“ в новия ден, а оттам – и в новата година.
Днес, повече от всякога, можем съзнателно да изберем какъв полазник ще бъдем за себе си. Дали ще прекрачим прага на деня със страх, съмнение и тежест, или с вяра, благодарност и вътрешна светлина.
Игнажден ни напомня да отворим не само вратите на домовете си, но и вратите на душата си. Да я проветрим от натрупаното, от неизказаното, от всичко, което вече не ни служи. И да позволим на вътрешния си мир да прекрачи прага.
Защото новата година не започва с календара.
Тя започва с намерението.
С мисълта.
С енергията, която допускаме вътре в себе си.
Нека днес бъдем най-добрият полазник за самите себе си.
Нека прекрачим прага с чисто сърце, ясна мисъл и отворена душа.
И нека носим тази светлина със себе си през цялата година.
