За Съединението на разделена България!
За последното свързване на целукупна България.
Това е текста на знамето по случай Съединението на България. Първоначално акта на Съединението е обявен за 15 септември 1885 година. На 2 септември 1885г. когато цялата Румейска област е украсена по повод рождения ден на султана, ученици от Панагюрската гимназия демонстративно свалят украсата и я изгарят.
По примера на Априлското въстание младежите развяват българско знаме, ушито от учителката Недялка Шилева- едва 18 годишна се включва активно в делото за Съединението.
С надписа върху знамето учениците издигат лозунга: “Долу Румелия! Да живее Съединението!” Последвалият арест е повод за протести от страна на Панагюрското население. Около 2 хиляди души обсаждат Околийското управление и принуждават властите да освободят арестуваните. С това на практика е поставено началото на съединистката акция.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от село Голямо Конаре се придвижват към град Пловдив. Пак на тази дата в Пазарджик се събират около 3 хиляди души въстаници, преодоляват съпротивата на властите и обявяват Съединението.
На 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и обща мобилизация. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България.
Това е твърде кратката история за това България да е цяла. Това е историята за един народ разделян, потъпкван, гонен но Цял, единен и силен. С непопедим дух, кураж, борбеност и сила. За това на всички знамена, познати в България е символа на Лъвът. Не защото в България има такива животни, а защото всеки сам по себе си е сила.
Сега, 132 години след обединението на България, ние сме безвъзратно разделени. Не на територия, не на религия, не на социално положение, ние сме раделени от единната ни история. Ако нямаше турско робство, тогава защо Вазов написа „Под игото”?
132 години след като нашите прародители са развявали българското знаме , децата ни развяват синьо знаме с жълти европейски ценности. Ценности, които промениха Българската история.
132 години от Съединението, започнало с яростна реакция на ученици, децата ни се убиват едно друго. Деца, убиват деца! Деца се хвърлят под колите , за да рекетират шофьорите, деца които се учат от родителите си да крадат. От другата страна деца, умни, учат за да избягат зад граница щом навършат 18 години.
132 години от Съединението , България остава разделена. - по смисъл и дух.
Разделени в спокойствието си. А спокойствието е вътре в нас. А ние го търсим навън. И всеки мълчи.
И 132 години ние още търсим обединение. Но още отекват във времето думите „Съединението прави силата”. Съединението! ...Но мина време ,...време разделно!
На снимките са официалното знаме на Съединението , прието от БТЦРК. Знамената на четите както следва : Чирпан, Търново, Трън.
