Дядо Коледа в българските домове! Или как се роди Дядо Коледа.
Декември е един вълшебен месец. С аромат на канела, елхови клонки, гевречета, аромат на червено вино и камина. А над камината закачени весели коледни чорапчета.
Но къде в тази уютна атмосвера остава Рождество? Време на смирение, добротворчество и пост.
Смесване на традиции, които ние щедро приемаме и още по-щедро забравяме даденото ни от предците ни.
Първообразът на Дядо Коледа остава легендата за Свети Никола. Той е роден през 280-та година в Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Едва 30-годишен става епископ на град Мира (днес гр.Демре, Турция)./ негов първообраз вижте по долу/.
Легендата разказва, че той е бил благороден човек, който е бил много мил с децата и е използвал наследеното си богатство за да помага на бедните. Има една забележителна история как свети Никола помага на три жени с пари за зестра и така ги предпазва от проституция. В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-и декември - деня на светеца.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сейнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в англоезичния свят.
Първата история, написана за дядо Коледа и неговите 8 елена, е поемата "Посещение на Св. Никола" (A visit from St Nicholas) от теолога Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември 1823 година в нюйоркски вестник "Sentinel". В нея се описва как елфът впрегнал шейната с елените пускал коледните подаръци през комините. Интересен факт е, че самия Муур дълго време отрича авторството на поемата, страхувайки се, че това би подронило неговия авторитет пред академичното общество.
Финландците разказват, че добрият старец живее в Лапландия на върха на планината Корватунтури.
Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". Художественият талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта / снимка на първата реклама с Дядо Коледа вижте в снимките към статията./
През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години „Кока Кола" разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.
В различните страни Санта Клаус е наричан с различни имена по света. В Австрия например го наричат Кристкинд, в Белгия и Холандия - Ноел, Сейнт Николас, Кристкинд и Блек Пете, В Бразилия децата пишат на Папа Ноел, в Дания - на Джулинисе, във Великобритания - на Фадър Крисмас. Финландците го зоват Олд Мен Крисмас, във Франция - Пер Ноел, в Германия - Крис Кингъл, Кристкинд или Сейнт Николас. Традиционно в Италия го споменават като Бефана, в Япония пък е известен като Санта Курохсу, в Мексико и Испания - Три Кингс. В Полша Санта Клаус е наричан Стар Мен или Уайз Мен, в Турция - Ноел Баба, в България го наричат Дядо Коледа...
Но какво общо има Дядо Коледа с ражданет на спасителят? А и никъде по света не го наричат Дядо Коледа!
Дълги години подаръците на българските деца “носеше” Дядо Мраз и Снежанка.Названиео Дядо Мраз идва от бившия Съветски Съюз, тъй като комунистическата идеология бе отхвърлила вярата в Бога. Подаръците раздаваше на най-умните и най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче. А по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-добри.
Сега подаръците “носи” така нареченият Дядо Коледа. Това название идва от езическото минало на България. Коледа е бил езически празник, на който са се принасяли жертви и са имали много и ужасни ритуали. Тъй като Коледа е била близо календарно до Рождество Христово, невежи човеци са смесили имена, значения, ритуали и вярвания.
Това че епископ Николай действително е съществувал, няма нищо общо с преданията и традициите, които са се развили и преминали границите дори на митовете и легендите.
Най – известната, но вече позабравена традиция по Коледа е коледуването. Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват.
Събитието което трябва да си спомняме е рождението на Спасителя на целия свят. Празникът, който трябва да празнуваме е неговото въплътяване – това, че Бог стана човек за да живее и служи на тези, които обича и бе разпънат като жертва за нашите грехове та всеки, който повярва в Него да има вечен живот.
Нека не забравяме, че ние хората, трябва да сме добри през цялата година. Че независимо дали слагаме коледна пуйка, постни ястия или пържоли на Бъдни вечер, ние оставаме най-вече хора. Хора, които вярват в доброто. Хора, които вярват в чудеса.
Защото по Коледа стават чудеса.
